четвъртък, 11 април 2013 г.

Извлечение от УСТАВА НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРИТЕ (бивш Съюз на бойците)




(в. "Българин", год. I, бр. 5, 9 май 1927 г.; в: Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред", С., 2009 г.)



до 9 май 1927 г.


1.

Чл. 1. Съюзът на българите е самостоятелна политико-обществена организация с център София и разклонения из други населени места.

2. Цел и средства за постигането й.

Чл. 2. Съюзът на българите се стреми да сгрупира всички българи, без разлика на класи и съсловия, под българското знаме и общо сътрудничество за духовния и материален възход на българството - за българското народностно величие.

Чл. 3. За постигането на своята цел съюзът ще си служи с всички законни средства: събрания, печат, професионални, спортни и други сдружения, участие в съвременните институции на страната и пр.

3. Организация.

Чл. 4. Съратник член може да бъде всеки трудолюбив гражданин, който заяви писмено, че му са известни програмата и уставът на съюза и че се задължава да ги изпълнява и който бъде приет за такъв по представление най-малко на двама дейни членове.
Деен член може да бъде всеки българин съратник, удостоен за такъв.

Чл. 5. Не могат да бъдат членове на съюза: изменниците на Родината (предатели, дезертьори и др.), осъдените за вулгарни престъпления, родоотстъпниците, компрометираните личности и др. т. ...

Чл. 16. Всеки съюзен член и орган е длъжен да се съобразява с устава, програмата и правилниците, както и да изпълнява разпорежданията на началника си и по-висшите органи. Всеки съюзен член и орган е длъжен да спазва чинипочитанието, дисциплината и другарството, за да служи със себеотрицание на българската народност и да работи енергично за осъществяване целите и програмата на съюза.

Всеки съюзен член може да бъде такъв и на други родолюбиви и политически организации, обаче е длъжен да изпълнява преди всичко съюзните си задължения.

Чл. 17. Никое съюзно длъжностно лице или член не може да бъде разжалвано или изключено без причина и без решение на съответната по-горна инстанция. Осъдените за вулгарни престъпления се изключват.
Провинилите се наказват съгласно правилника. ...

6. Общи разпоредби.

Чл. 19. Съюзната емблема е сноп от 5 пръчки, свързани около върлина, на която е привързана конска опашка.

Чл. 20. Съюзният печат е кръгъл, с надпис "Съюз на българите" и с емблемата по средата.

Чл. 21. Съюзният цвят е небесно-гълъбовият - цветът на лентата на ордена "За храброст". ...

София, 29. I. 1921 г., 16. II. 1923 г. и 12. XII. 1926 г. (бел. - датите на създаване и на трансформиране на съюза)

"НАШАТА ПЪРВА ЗАДАЧА"




(в. "Боец", год. I, бр. 4, декември 1923 г.; в: Попетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред", С., 2009 г., с. 155-157)



4 декември 1923 г.



Вследствие голямото засилване на комунистите и земеделците подир войните породи се идеята за обединение и сливане на старите партии. Тая идея доби бързо разпространение във финансовите и интелигентните среди на същите партии.

Някои от по-видните представители на капитала в противовес на болшевишкото злато на комунистите и безотчетните фондове на Стамболийски поставиха част от паричните си средства в подкрепа на идеята за обединение.

Подпомогнато финансово, движението за обединение на старите партии и за борба със земеделци и комунисти доби голяма сила. В него попаднаха мнозина родолюбиви идеалисти, които търсеха начин за спасението на Родината от националния погром, към който безумно я водеха земеделските и комунистическите вождове.

Благодарение самопожертвуванието на тези родолюбиви идеалисти дойде 9-й юни. Благодарение на същите Отечеството бе спасено и от безумието на 18-й септември (бел на съст. Н. Поппетров: предполагаемата дата на комунистическия метеж).

Спасено бе отечеството, обаче първопричината на злото, що го разяжда, остава непокътната - чорбаджийството и неговите партии, които разцепиха народа и го разделиха на враждебни лагери, са също спасени. Тези, които със своите грешки, "престъпни безумия" и сребролюбие създадоха почва у нас за дружбашество и комунизъм, отново излизат на политическата арена. Старото се връща, без да могат идеалистите, които изложиха живота си, да наложат новото.

Вместо сговор и обединение виждаме разединение и разцепление.

Пропастта, която бе изровена в недавното минало между бедни и богати, град и село, народ и интелигенция, расте.

Докогато причината, която създава недоволствата - докогато старите партии заедно със земеделската и комунистическата не бъдат разформирани, докогато чорбаджийството не бъде ограничено в неговата алчност и докогато управлението на страната не се поеме изключително от искрени и самоотвержени родолюбци, тая пропаст няма да се запълни. Старите партии поради вътрешните им недостатъци причиниха, волно или неволно, досегашните нещастия. Ако останат и занапред фактори в националния ни живот, те по силата на аксиомата, че еднаквите причини имат еднакви последствия, ще ни причинят нови нещастия.

Не обединение, а разформиране на всички досегашни партии е необходимо. Те бяха и полезни в миналото, но изиграха вече своята историческа роля и сега са вредни. Обединение на силите от отделните враждебни лагери увеличава разцеплението на народа. Това трябва да се съзнае особено от ония самоотвержени идеалисти, които изнесоха на гърба си недавнашните събития.

Потребно е обединение на народа, а то може да се постигне само с унищожаване на враждуващите партии.

Да обединим народа в името на националното величие, да турим край на враждата чрез отстранение и обезвредяване на тези, които я създават - това е нашата първа задача. 

Всякой, който заработи в тая родоспасителна насока, ще има нашата подкрепа.




Извлечение от УСТАВА НА СЪЮЗА НА БОЙЦИТЕ




("Боец", год. I, бр. 2, ноември 1923 г., в Попетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред", С., 2009 г., с. 154-155)


(ноември 1923 г.)


I. Учредяване.

Чл. 1. Учредява се Съюз на бойците с център в София и организации в другите населени места.
Съюзът на бойците е самостоятелна политикоикономическа организация.

II. Цел и средства за постигането й.

Чл. 2. Същзът на бойците има следната цел:

1. Да работи неуморно за националното величие, т.е. за духовното и материално усъвършенстване на българската нация.
2. Да създаде от средата на участващите във войните една дисциплинирана и внушителна по морал и дух организация, която с преданост, себеотрицание и мъжество да се посвети всецяло в служба на българската нация, която да е бодър страж на върховния национален интерес, законността и реда и около която да се сгрупират честните и родолюбиви българи.
3. Да действа за издирване виновниците за националната катастрофа и народни нещастия и за справедливото и законното им наказание.

Чл. 3. За постигане своите цели Съюзът на бойците си служи с всички законни средства:

1. Пропаганда чрез събрания, сказки и пр.
2. Издаване свои печатни органи и произведения.
3. Образуване фондове, синдикати, сдружения, кооперации.

III. Организация.

Чл. 4. Членове на съюза на бойците могат да бъдат:

1. Всички родолюбиви български бойци: поборници, опълченци, инвалиди, доброволци, запасни - офицери, подофицери, войници и пр., взели участие във въоръжените национални борби и изпълнили съвестно своя национален, граждански и войнишки дълг.
2. Всички млади и родолюбиви български граждани и евентуални бъдещи борци, които поради младостта си не са могли да вземат участие в досегашните въоръжени национални борби.
3. Всички родолюбиви български граждани, които, макар и пълновъзрастни, по законни и независещи от тях причини не са могли да вземат участие в никоя от въоръжените национални борби, обаче поради тяхната почтеност, техните заслуги към нацията и тяхната преданост към националното и съюзното дело заслужават да са в средите на бойците.
Не могат да бъдат членове на Съюза на бойците: изменниците на българската нация (предатели, дезертьори и пр.), осъдените за вулгарни престъпления, компрометираните личности, безотечествениците и членовете на други политически организации. 

"ВРЕМЕ Е ВЕЧЕ" (уводна статия от в. "Пленническа защита")




("Пленническа защита", год. III, бр. 4, 25 януари 1923 г., в: Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред", С., 2009 г., с. 152-154)



С резолюцията на Първия редовен конгрес съюзът ни за последен път отправи зов до правителството, Народното събрание и политическите партии да направят в най-скоро време необходимото за удовлетворение на съюзните ни искания и ги предупреди, че ако те продължават все тъй нехайно да се отнасят спрямо него, той не ще разчита повече на тях и им оставя цялата отговорност. С това свое предупреждение съюзът ни даде на правителството и партиите последен срок, за да се отзоват на зова му и ги предупреди, че ако те пак си направят оглушки, той ще се счита напълно прав да се преобразува в Съюз на бойците и да подеме дружно, заедно с всички пострадали от войните самостоятелна борба в изборите, като пренебрегне всички политически партии.

От това последно предупреждение се измина предостатъчно време, за да могат да бъдат удовлетворени всичките ни съюзни искания, обаче нищо не бе направено нито от правителството, нито от коя и да е от опозиционните партии.

Както през времето на войните, що водихме неотдавна, тогавашните правителства и партии бяха изоставили семействата ни на жестокостите на реквизационните комисии и гаврите на общинари, коменданти и пр., а нас бяха оставили гладни, голи и боси да чезнем из окопите, тъй и днес правителството и политическите партии се надсмиват над нашите заслуги към отечеството, реквизират труда ни - ангария, и ни оставят да тънем в немотия. Както през времето, когато бяхме по фронтовете, разни "герои" от дълбокия тил, намерили ни в неволя, купуваха на нищожна цена имотите ни, експлоатираха семействата ни, трупаха богатства и се гавреха с нас, така и днес същите, плувнали в разкош, ни се надсмиват и живеят на гърба ни. Както в края на последната война, военният погром, последвал поради демагогията на политическите партии и вследствие алчността и покварата на "герои" от дълбокия тил, легна най-тежко върху нашите плещи, така също и най-голямата тежест от сключения по същите причини на всяка цена мир почувствувахме и ще почувствуваме ние бившите бойци.

Не стига това, но поради безумието на политическите водачи на народите - победители и победени, опасността от една международна война ежедневно се приближава, а заедно с това се приближава и опасността България да бъде въвлечена в нова война, която с всичкия си ужас ще легне върху нашия гръб, защото не други, а пак нас ще пратят на кървавата баня.

Няма какво да очакваме вече нито от правителството, нито от комунистите, нито от другите политически партии. Ако съзнаваме трагичността на нашето положение, ако не сме слепци, а виждаме, че бяхме и сме играчка и разменна монета в ръцете на "герои" от дълбокия тил, трябва здраво да се групираме, за да не бъдем принудени един ден отново да нарамим пушките и за чужди интереси и партизански страсти да загубим и това, що ни е останало, или пък да сложим кости в незнайни гробове, за да оставим децата си сирачета да просят за коричка хляб. Политическите партии не са в състояние да разберат болките ни, защото голяма част от партизаните и водачите им са хора, които никога не са воювали, не познават войнишкото тегло и интересите и желанията им не съвпадат с нашите.

Дошло е вече време да се опомним и да видим ясно това, което още ни беше мъгляво в Първия редовен конгрес, а именно: че ние, преди да бъдем работници, земеделци, занаятчии и пр., сме българи - бивши и бъдещи бойци, че такива ще бъдат и нашите синове и внуци и че като българи - бивши и бъдещи фронтови, интересите ни не съвпадат с интересите на тези, които никога нищо не са жертвували и не искат да пожертвуват за българската родина, които са готови винаги да променят поданството си и живеят в България само за да експлоатират нашата доброта и доверчивост и да си създават кариера и богатства на нашия гръб. Дошло е вече време да разберем, че нашите интереси не съвпадат с техните даже и тогава, когато сме от еднакво с тях съсловие, понеже те не знаят що е дълг към отечеството и любов към родината и ближните, в техните гърди не тупти българско сърце и не могат да признаят нашите добродетели и заслуги, защото ще изпъкнат техните престъпления и техният егоизъм. Време е вече да разберем, че всички злини ни идват от тиловите "герои", но не от тиловаците, нашите немощни другари или специалисти, които се грижеха да ни доволствуват, лекуват и пр., а от ония "герои" от дълбокия тил, без разлика на партийната им боя, които се стремяха да трупат богатства, да печелят лаври или да засилват партийните си котерии с цената на войнишката кръв и народните нещастия. Време е вече да разберем, че не можем да стоим под едно знаме с тези наши експлоататори и измамници, че трябва да напуснем партиите си и да се групираме в един мощен Съюз на бойците (фронтовите) за самозащита и за борба с паразитите, без разлика на партийния им цвят и без разлика, дали са банкери, фабриканти и лидери на партии, или техни сподвижници, също тъй както не правим разлика между бълха и дървеница.

Не е вече въпрос за трудовата повинност и за трийсетте лева дневно възнаграждение, а е въпрос за нашето спасение от тия паразити, за по-сносен живот и за спасение на отечеството, чиято съдба е неразделно свързана с нашата; отечеството, което ние, бойците, възвеличихме и прославихме, а те го унижиха, плячкосаха и обърнаха на вертеп, отечеството, което ние бяхме направили страшилище за враговете му, а те го преобърнаха в жалка безправна колония, отрупана с непоносими задължения.

Ето защо, другари, трябва масово да се стечем на конгреса (бел. на съст. Н. Поппетров: 16 февруари 1923 г., когато е променено названието на организацията в Съюз на бойците), да се обединим с инвалидите и другарите ни от запаса, макар и не били заложници и пленници, и в един общ съюз на бойците (фронтовите) да започнем борба срещу злото и да поставим всекиго на мястото му.

Не направим ли това, ще докажем, че наистина само баламите са били на фронта!

Извадки от устава на СТРОГО НЕУТРАЛНИЯ ПЛЕННИЧЕСКО-ЗАЛОЖНИЧЕСКИ СЪЮЗ




("Пленническа защита", год. I, бр. 1, 8 февруари 1921 г.; в: Попетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред". С., 2009 г., с. 151)



преди 8 февруари 1921 г.


I. Управление.

Чл. 1. Учредява се Стого неутрален пленническо-заложнически съюз с център София и организации в цялото царство.
Чл. 2. Съюзът ще пази строг неутралитет по отношение на всички политически партии.

II. Цел и средства за постигането й.

Чл. 3. Съюзът има за цел:
А. Да сгрупира и обедини всички завърнали се заложници и пленници.
Б. Да ратува за подобрение материалното положение на същите и
В. Да действува за издирване виновниците за националната катастрофа и справедливото им наказание.
Чл. 4. За постигане на целите си съюзът си служи с всички законни средства, като:
А. пропаганда чрез събрания, сказки, пресата и пр.;
Б. издаване свой орган и книжнина и
В. образуване необходимите фондове и обявяване подписки за тях.

III. Организация.

Чл. 5. Членове на съюза могат да бъдат завърналите се заложници и пленници, без разлика на партийните им убеждения.
Заложниците и пленниците щабофицери и генерали не могат да бъдат членове на съюза; оберофицери се приемат по решение на местните организации. 


понеделник, 5 ноември 2012 г.

Общи данни




Съюзът на българите (Съюзът на българите фашисти) е класически пример за преминаването на една организация през различни фази на развитие, отбелязващи радикализирането й-от платформа с моментни искания в полза на обособен обществен сегмент до цялостна национална програма за коренно преструктуриране на политическия и стопанския живот.

Начало-създаване на "Строго неутрален пленническо-заложнически съюз" (29 януари 1921 г.), за взаимопомощ на бившите пленници и заложници. Организацията привлича войници и низши и средни офицерски чинове. 

Февруари 1923 г.-Съюзът се политизира и се трансформира в "Съюз на бойците". Причини-разочарование от пренебрежението на управляващите към проблемите на пострадалите от войните, несигурната социална и политическа обстановка, отзвукът от действията на фашистите в Италия. 

Очертават се някои от радикалните политически постановки, които с времето организацията превръща в запазен елемент от своите програмни и пропагандни текстове. Програмата на "Съюза на бойците", с някои редакции и допълнения, се превръща в програма и на следващите издания на организацията
Съюзът подкрепя деветоюнците, прави опит да участва в консолидационните процеси в дясното политическо пространство след Деветоюнския преврат. Лишен от обществена популярност, към пролетта на 1924 г. прекратява дейността си.

В този период развитието на формацията се свързва с Крум Митаков-активен участник в процесите в дясното политическо пространство. По негова инициатива и ръководство организацията е възстановена на 12 декември 1926 г. под името "Съюз на българите". Съюзът симпатизира и пропагандира фашизма и се ориентира към цялостна критика на моментното политическо развитие на страната. 

През декември 1928 г. "Съюзът на българите" се трансформира в "Съюз на българите фашисти". Новата формация открито декларира фашисткия си характер и застава на изразени антикапиталистически и антикомунистически позиции. 

СБФ се представя като изразител на идеологията на българизма, фашизъм на българска почва, обозначаван като български радикален социален фашизъм, изцяло повлиян от фашистката идеология и практика, но ориентиран към решаване на характерни за българското развитие задачи. В символиката и лексиката си използват фашистки постановки, съвместявани с понятия, извлечени от българската история. Съюзът пледира за корпоративно устройство, провеждане на социална политика в полза на трудещите се съсловия, подлага на остра критика капитализма, прави антипартиен прочит на конституционната материя. Като идеолози се изявяват Крум Митаков и авторът на концепцията за българизма Владимир Коцев.

Програмата, оформена още по време на "Съюза на бойците" и доразвита между 1926 и 1928 г. е най-детайлната и цялостна концепция за реформиране на българското общество, свързана с появата на ранния български фашизъм. Тя отразява и стремежа да се направи фашисткият политически модел съзвучен с българските стопански и социални проблеми, без фашистките постановки да се побългаряват.

СБФ се самопредставя като единствената истинска фашистка организация в страната. Съюзите през цялото си съществувуване полагат системни усилия за пропагандирането на италианския фашизъм, а към началото на 30-те години СБФ отделя голямо внимание във вестника си и на националсоциалистическото движение на Хитлер.

Запасни офицери, дребни търговци, занаятчии, някои студенти придават облика на съюзите. В най-добрите си моменти членската маса не достига повече от 2000 членове (като "Съюз на бойците") и на около 1000 активни членове като СБФ. Най-значителното поле на изява на организациите е печатната пропаганда с органи последователно вестниците "Боец", "Българин", Български фашист". 

Прилив на активност СБФ демонстрира по повод изборите за Народно събрание през юни 1931 г., когато се основава и нейната дъщерна организация-Българският национален студентски фашистки съюз. През 1932 г., обаче, финансови проблеми и организационни неуредици слагат край на СБФ. Крум Митаков продължава дейността си с участие в антимасонската пропаганда, а като депутат в XXV ОНС се изявява като един от най-крайните антисемити.


(Из Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред". С., 2009 г., с. 149-151)