"ВРЕМЕ Е ВЕЧЕ" (уводна статия от в. "Пленническа защита")

("Пленническа защита", год. III, бр. 4, 25 януари 1923 г., в: Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред", С., 2009 г., с. 152-154)

С резолюцията на Първия редовен конгрес съюзът ни за последен път отправи зов до правителството, Народното събрание и политическите партии да направят в най-скоро време необходимото за удовлетворение на съюзните ни искания и ги предупреди, че ако те продължават все тъй нехайно да се отнасят спрямо него, той не ще разчита повече на тях и им оставя цялата отговорност. С това свое предупреждение съюзът ни даде на правителството и партиите последен срок, за да се отзоват на зова му и ги предупреди, че ако те пак си направят оглушки, той ще се счита напълно прав да се преобразува в Съюз на бойците и да подеме дружно, заедно с всички пострадали от войните самостоятелна борба в изборите, като пренебрегне всички политически партии.

От това последно предупреждение се измина предостатъчно време, за да могат да бъдат удовлетворени всичките ни съюзни искания, обаче нищо не бе направено нито от правителството, нито от коя и да е от опозиционните партии.

Както през времето на войните, що водихме неотдавна, тогавашните правителства и партии бяха изоставили семействата ни на жестокостите на реквизационните комисии и гаврите на общинари, коменданти и пр., а нас бяха оставили гладни, голи и боси да чезнем из окопите, тъй и днес правителството и политическите партии се надсмиват над нашите заслуги към отечеството, реквизират труда ни - ангария, и ни оставят да тънем в немотия. Както през времето, когато бяхме по фронтовете, разни "герои" от дълбокия тил, намерили ни в неволя, купуваха на нищожна цена имотите ни, експлоатираха семействата ни, трупаха богатства и се гавреха с нас, така и днес същите, плувнали в разкош, ни се надсмиват и живеят на гърба ни. Както в края на последната война, военният погром, последвал поради демагогията на политическите партии и вследствие алчността и покварата на "герои" от дълбокия тил, легна най-тежко върху нашите плещи, така също и най-голямата тежест от сключения по същите причини на всяка цена мир почувствувахме и ще почувствуваме ние бившите бойци.

Не стига това, но поради безумието на политическите водачи на народите - победители и победени, опасността от една международна война ежедневно се приближава, а заедно с това се приближава и опасността България да бъде въвлечена в нова война, която с всичкия си ужас ще легне върху нашия гръб, защото не други, а пак нас ще пратят на кървавата баня.

Няма какво да очакваме вече нито от правителството, нито от комунистите, нито от другите политически партии. Ако съзнаваме трагичността на нашето положение, ако не сме слепци, а виждаме, че бяхме и сме играчка и разменна монета в ръцете на "герои" от дълбокия тил, трябва здраво да се групираме, за да не бъдем принудени един ден отново да нарамим пушките и за чужди интереси и партизански страсти да загубим и това, що ни е останало, или пък да сложим кости в незнайни гробове, за да оставим децата си сирачета да просят за коричка хляб. Политическите партии не са в състояние да разберат болките ни, защото голяма част от партизаните и водачите им са хора, които никога не са воювали, не познават войнишкото тегло и интересите и желанията им не съвпадат с нашите.

Дошло е вече време да се опомним и да видим ясно това, което още ни беше мъгляво в Първия редовен конгрес, а именно: че ние, преди да бъдем работници, земеделци, занаятчии и пр., сме българи - бивши и бъдещи бойци, че такива ще бъдат и нашите синове и внуци и че като българи - бивши и бъдещи фронтови, интересите ни не съвпадат с интересите на тези, които никога нищо не са жертвували и не искат да пожертвуват за българската родина, които са готови винаги да променят поданството си и живеят в България само за да експлоатират нашата доброта и доверчивост и да си създават кариера и богатства на нашия гръб. Дошло е вече време да разберем, че нашите интереси не съвпадат с техните даже и тогава, когато сме от еднакво с тях съсловие, понеже те не знаят що е дълг към отечеството и любов към родината и ближните, в техните гърди не тупти българско сърце и не могат да признаят нашите добродетели и заслуги, защото ще изпъкнат техните престъпления и техният егоизъм. Време е вече да разберем, че всички злини ни идват от тиловите "герои", но не от тиловаците, нашите немощни другари или специалисти, които се грижеха да ни доволствуват, лекуват и пр., а от ония "герои" от дълбокия тил, без разлика на партийната им боя, които се стремяха да трупат богатства, да печелят лаври или да засилват партийните си котерии с цената на войнишката кръв и народните нещастия. Време е вече да разберем, че не можем да стоим под едно знаме с тези наши експлоататори и измамници, че трябва да напуснем партиите си и да се групираме в един мощен Съюз на бойците (фронтовите) за самозащита и за борба с паразитите, без разлика на партийния им цвят и без разлика, дали са банкери, фабриканти и лидери на партии, или техни сподвижници, също тъй както не правим разлика между бълха и дървеница.

Не е вече въпрос за трудовата повинност и за трийсетте лева дневно възнаграждение, а е въпрос за нашето спасение от тия паразити, за по-сносен живот и за спасение на отечеството, чиято съдба е неразделно свързана с нашата; отечеството, което ние, бойците, възвеличихме и прославихме, а те го унижиха, плячкосаха и обърнаха на вертеп, отечеството, което ние бяхме направили страшилище за враговете му, а те го преобърнаха в жалка безправна колония, отрупана с непоносими задължения.

Ето защо, другари, трябва масово да се стечем на конгреса (бел. на съст. Н. Поппетров: 16 февруари 1923 г., когато е променено названието на организацията в Съюз на бойците), да се обединим с инвалидите и другарите ни от запаса, макар и не били заложници и пленници, и в един общ съюз на бойците (фронтовите) да започнем борба срещу злото и да поставим всекиго на мястото му.

Не направим ли това, ще докажем, че наистина само баламите са били на фронта!