"НАШАТА ПЪРВА ЗАДАЧА"

(в. "Боец", год. I, бр. 4, декември 1923 г.; в: Попетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред", С., 2009 г., с. 155-157)

4 декември 1923 г.

Вследствие голямото засилване на комунистите и земеделците подир войните породи се идеята за обединение и сливане на старите партии. Тая идея доби бързо разпространение във финансовите и интелигентните среди на същите партии.

Някои от по-видните представители на капитала в противовес на болшевишкото злато на комунистите и безотчетните фондове на Стамболийски поставиха част от паричните си средства в подкрепа на идеята за обединение.

Подпомогнато финансово, движението за обединение на старите партии и за борба със земеделци и комунисти доби голяма сила. В него попаднаха мнозина родолюбиви идеалисти, които търсеха начин за спасението на Родината от националния погром, към който безумно я водеха земеделските и комунистическите вождове.

Благодарение самопожертвуванието на тези родолюбиви идеалисти дойде 9-й юни. Благодарение на същите Отечеството бе спасено и от безумието на 18-й септември (бел на съст. Н. Поппетров: предполагаемата дата на комунистическия метеж).

Спасено бе отечеството, обаче първопричината на злото, що го разяжда, остава непокътната - чорбаджийството и неговите партии, които разцепиха народа и го разделиха на враждебни лагери, са също спасени. Тези, които със своите грешки, "престъпни безумия" и сребролюбие създадоха почва у нас за дружбашество и комунизъм, отново излизат на политическата арена. Старото се връща, без да могат идеалистите, които изложиха живота си, да наложат новото.

Вместо сговор и обединение виждаме разединение и разцепление.

Пропастта, която бе изровена в недавното минало между бедни и богати, град и село, народ и интелигенция, расте.

Докогато причината, която създава недоволствата - докогато старите партии заедно със земеделската и комунистическата не бъдат разформирани, докогато чорбаджийството не бъде ограничено в неговата алчност и докогато управлението на страната не се поеме изключително от искрени и самоотвержени родолюбци, тая пропаст няма да се запълни. Старите партии поради вътрешните им недостатъци причиниха, волно или неволно, досегашните нещастия. Ако останат и занапред фактори в националния ни живот, те по силата на аксиомата, че еднаквите причини имат еднакви последствия, ще ни причинят нови нещастия.

Не обединение, а разформиране на всички досегашни партии е необходимо. Те бяха и полезни в миналото, но изиграха вече своята историческа роля и сега са вредни. Обединение на силите от отделните враждебни лагери увеличава разцеплението на народа. Това трябва да се съзнае особено от ония самоотвержени идеалисти, които изнесоха на гърба си недавнашните събития.

Потребно е обединение на народа, а то може да се постигне само с унищожаване на враждуващите партии.

Да обединим народа в името на националното величие, да турим край на враждата чрез отстранение и обезвредяване на тези, които я създават - това е нашата първа задача. 

Всякой, който заработи в тая родоспасителна насока, ще има нашата подкрепа.