Общи данни

Съюзът на българите (Съюзът на българите фашисти) е класически пример за преминаването на една организация през различни фази на развитие, отбелязващи радикализирането й-от платформа с моментни искания в полза на обособен обществен сегмент до цялостна национална програма за коренно преструктуриране на политическия и стопанския живот.

Начало-създаване на "Строго неутрален пленническо-заложнически съюз" (29 януари 1921 г.), за взаимопомощ на бившите пленници и заложници. Организацията привлича войници и низши и средни офицерски чинове. 

Февруари 1923 г.-Съюзът се политизира и се трансформира в "Съюз на бойците". Причини-разочарование от пренебрежението на управляващите към проблемите на пострадалите от войните, несигурната социална и политическа обстановка, отзвукът от действията на фашистите в Италия. 

Очертават се някои от радикалните политически постановки, които с времето организацията превръща в запазен елемент от своите програмни и пропагандни текстове. Програмата на "Съюза на бойците", с някои редакции и допълнения, се превръща в програма и на следващите издания на организацията

Съюзът подкрепя деветоюнците, прави опит да участва в консолидационните процеси в дясното политическо пространство след Деветоюнския преврат. Лишен от обществена популярност, към пролетта на 1924 г. прекратява дейността си.

В този период развитието на формацията се свързва с Крум Митаков-активен участник в процесите в дясното политическо пространство. По негова инициатива и ръководство организацията е възстановена на 12 декември 1926 г. под името "Съюз на българите". Съюзът симпатизира и пропагандира фашизма и се ориентира към цялостна критика на моментното политическо развитие на страната. 

През декември 1928 г. "Съюзът на българите" се трансформира в "Съюз на българите фашисти". Новата формация открито декларира фашисткия си характер и застава на изразени антикапиталистически и антикомунистически позиции. 

СБФ се представя като изразител на идеологията на българизма, фашизъм на българска почва, обозначаван като български радикален социален фашизъм, изцяло повлиян от фашистката идеология и практика, но ориентиран към решаване на характерни за българското развитие задачи. В символиката и лексиката си използват фашистки постановки, съвместявани с понятия, извлечени от българската история. Съюзът пледира за корпоративно устройство, провеждане на социална политика в полза на трудещите се съсловия, подлага на остра критика капитализма, прави антипартиен прочит на конституционната материя. Като идеолози се изявяват Крум Митаков и авторът на концепцията за българизма Владимир Коцев.

Програмата, оформена още по време на "Съюза на бойците" и доразвита между 1926 и 1928 г. е най-детайлната и цялостна концепция за реформиране на българското общество, свързана с появата на ранния български фашизъм. Тя отразява и стремежа да се направи фашисткият политически модел съзвучен с българските стопански и социални проблеми, без фашистките постановки да се побългаряват.

СБФ се самопредставя като единствената истинска фашистка организация в страната. Съюзите през цялото си съществувуване полагат системни усилия за пропагандирането на италианския фашизъм, а към началото на 30-те години СБФ отделя голямо внимание във вестника си и на националсоциалистическото движение на Хитлер.

Запасни офицери, дребни търговци, занаятчии, някои студенти придават облика на съюзите. В най-добрите си моменти членската маса не достига повече от 2000 членове (като "Съюз на бойците") и на около 1000 активни членове като СБФ. Най-значителното поле на изява на организациите е печатната пропаганда с органи последователно вестниците "Боец", "Българин", Български фашист". 

Прилив на активност СБФ демонстрира по повод изборите за Народно събрание през юни 1931 г., когато се основава и нейната дъщерна организация-Българският национален студентски фашистки съюз. През 1932 г., обаче, финансови проблеми и организационни неуредици слагат край на СБФ. Крум Митаков продължава дейността си с участие в антимасонската пропаганда, а като депутат в XXV ОНС се изявява като един от най-крайните антисемити.

(Из Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред". С., 2009 г., с. 149-151)